ИЗМАМИ В БЛАТОТО

Фтографията и по-общо културата, като че ли е вдигнала ръце от природата и я е оставила сама да се превърне в послание - така изглеждат кадрите на Николай Трейман от цикъла му "Блатото". Невинни, почти плахи. Казвам изглеждат, защото те са такива само на прецизната си визуална повърхност. Придвижването от образите на блатото към техните значения се оказва почти толкова рисковано начинание, колкото вероятно било придвижването през самото блато. Зрителят е въвлечен в изобразителен спектакъл, пълен с илюзии и измами. Ще ги изброя на посоки с надеждата, че ще се получи нещо като упътване към опасностите, които дебнат във фотографското блато на Трейман.

ИЗМАМА ПЪРВА: пред нас е добросъвестна, технически грамотна регистрация на натурата, семантично равна на самата себе си. Листата и клоните на Трейман обаче, някак между другото, се подреждат в пластически овладени композиции, които с почти еротична настойчивост изкушават погледа. Мамят го "навътре" с онова нещо, с което гората примами Хензел и Гретел, и по дирите на което в 1946 година тръгват момиченцето и момченцето на Юджин Смит в своята "Разодка из градината на рая". Психоаналитиците наричат това нещо "утроба", но за кадрите на Трейман думата е силна. Естетското в тях успява да обезсили дълбинното.

ИЗМАМА ВТОРА: пред нас е декоративна фотография, създадена за да ни спаси от срамната кичозност на модните в близкото минало фототапети. Самата пластическа логика на работите сурово се разправя с подобно подозрение. Визуалните форми трескаво забравят своите прототипи и влизат в задочен диалог с търсенията на абстракционизма в живописта. Снимките декларират: няма нищо извън емоциите и техните нюанси, които ние единствено от духовен мързел приемаме за реалност.

ИЗМАМА ТРЕТА: пред нас е романтична фотография, която опоетизира блатото и по-общо-детството на света, парчетата натура, все още неразвратени от цивилизацията. Темата обаче иронизира подобно превъзнасяне-блатото е казионна метафора на затъването, на гниенето, на разложението. Дали не повива за кратко в шарена визуална пелена погнусата от собственото си съществуване? Дали "Блатото" не е политическа фотография с адрес посттоталитаризма от края на ХХ век?

ИЗМАМА ЧЕТВЪРТА: пред нас е морална фотография, елегия за саморазрушилия се човек, снимана с откровен екологичен патос. Камерата е разсъблякла блатото и то е заприличало на голите тела на манекенки, протестиращи срещу използването на естествени кожи. Трейман-чест му прави-нито за миг не заема дидактическа поза, не оставя блатото да се превърне в присъда. Тук вече на помощ му идва психоаналитичната интерпретация, за да се справи с морализаторската: движението из блатото прилича много повече на слизане в безсъзнателното, отколкото на изкачване по високите етажи на Свръхаза.

ИЗМАМА ПЕТА: пред нас е метафорична фотография, която "овъншнява" вътрешния свят на човека-с неговия страх пред неизвестното, пред всяка следваща крачка, с неговата ирационалност и мистицизъм. Замирисва на сяра, мястото изглежда удобно за вещерски сабати, неразборията е като лаборатория на алхимик... Само дето кадрите на Трейман приличат на мостри от някаква праисторическа космогония, която не знае и не иска да знае за съществуването на човека и неговите терзания.

ИЗМАМА ШЕСТА: пред нас е научнофантастична фотография, ако такъв жанр изобщо съществува. Тук обаче отново се намесва Измама първа и коварно ни предлага: защо не приемем всичко за добросъвестна фотографска регистрация и не си отдъхнем от незададените въпроси на Трейман... Или-още по-добре-защо не започнем да си ги задаваме отначало...

Русо Митничаря не снимаше, а рисуваше и предпочиташе джунглата, вместо блатото-ала и в неговите картини, като в кадрите на младия Трейман, те дебнеше някой. Този някой бе ти самият.

Георги Лозанов